Cryonics Questions and Choices
Криониката започва след юридическата смърт. Тялото се охлажда и консервира в надеждата, че бъдещата медицина може да възстанови нанесените увреждания. Този процес се сблъсква с трудна задача: увреждането не спира със смъртта. Възпалението може да продължи и да увеличи щетите, вече причинени от ниския кислород.
Етил пируватът е малка химична съединение, свързано с пирувата – вещество, използвано при нормалното производство на енергия в клетките. При експериментални условия той може да намали възпалението и някои форми на увреждане на тъканите. Това го прави интересен за криопазването. Той обаче не прави криониката безопасна или доказана. Той е една възможна помощ в рамките на много по-голям процес.
Защо възпалението има значение
Първото увреждане често настъпва преди да започне консервирането. Един човек може да претърпи сърдечен арест, загуба на кръвообращение или дълъг период без достатъчно кислород. Клетките стават стресирани. Нивото на енергията им спада. Клетъчните стени могат да отслабнат, а увредената тъкан може да освободи сигнали, които тревожат имунната система.
Тези сигнали могат да предизвикат възпаление. Възпалението е реакция на тялото към вреда. То може да помогне за борба с инфекциите и за почистване на увредената тъкан по време на живота. След тежка загуба на кислород обаче, същата реакция може да влоши увреждането. Тялото има малко шансове да се възстанови по обичайния начин, но възпалителните сигнали все още могат да се разпространяват през тъканите.
Кръвообращението може да причини нова вълна от увреждания. Когато циркулацията се върне към тъканите, лишени от кислород, химичните реакции могат да произведат вредни молекули, наречени реактивни кислородни видове. Тази картина е известна като исхемично-реперфузионно увреждане. С други думи, тъканта може да пострада както при загубата на кръвен поток, така и когато той се върне.
Екипите за крионика работят в този труден интервал. Стабилизацията може да включва охлаждане, подкрепа на циркулацията и лекарства. Целта е да се забави допълнителното увреждане преди транспортиране и дългосрочно запазване. Лекарство, което намалява възпалението, би могло да се включи в тези усилия.
Какво може да направи етил пируватът
Изследванията върху етил пирувата са се фокусирали върху шока, увреждането на органите и исхемично-реперфузионното увреждане. Проучванията върху животни и лабораторни модели предполагат, че той може да намали възпалителните сигнали, да ограничи оксидативния стрес и да защити клетъчната енергия при определени условия. Някои изследвания свързват ефектите му с по-ниска активност в пътищата, които помагат за активиране на възпалението.
Целта не е твърдението, че етил пируватът възстановява мъртвата тъкан. Той не го прави. Възможната му стойност е по-рана и по-тясна. Той може да намали вторичните увреждания в период, когато клетките се борят и тъканите са изложени на възпаление.
Това има значение, защото криопазването не е едно събитие. То е верига. Сърцето спира. Кръвообращението прекъсва. Започва стабилизацията. Тялото се охлажда. Перфузионен разтвор преминава през съдовата система. Криопротективни химикали навлизат в тъканите. След това тялото се охлажда до много ниска температура.
Всеки етап може да създаде стрес. Възпалението е една част от този стрес. Химичната токсичност, образуването на лед, неравномерното охлаждане, лошото кръвообращение и ранната загуба на кислород са други части. Етил пируватът не може да реши всички тях.
Най-полезният начин да се разбере е като възможна спомагателна медикаментоза. Той може да помогне за създаването на по-добри условия за останалата част от процедурата. Това е различно от наричането му на метод за запазване сам по себе си.
Точката, която хората често бъркат
Често срещана грешка е да се третира противовъзпалителният ефект като доказателство за запазване на мозъка. Двете идеи са свързани, но не са равни.
По-малко възпаление може да означава по-малко увреждане в някои тъкани. Но то не показва, че фината структура на човешкия мозък е запазена достатъчно добре за бъдещо възраждане. То не показва, че паметта, личността или съзнанието могат да бъдат възстановени. Няма човек, криониран пациент, който да е бил възкресен.
Доказателствата също така изискват внимателно отношение. Резултати от клетки, животни или изолирани органи могат да покажат, че едно вещество има полезни биологични ефекти. Те не могат да докажат, че същото вещество подобрява човешката крионика. Човешката крионика включва необичайно времеви рамки, тежки увреждания, много ниски температури, сложна перфузия и условия, които варират от случай до случай.
Следователно думата „помага“ изисква скромна интерпретация. Етил пируватът може да помогне за някои части от усилията. Той не е гаранция. Той не е лечение, дадено на жив човек. Крионичните процедури започват само след официално декларирана смърт.
Има също така практичен въпрос относно времето. Едно лекарство може да се държи различно преди загубата на кислород, по време на стабилизацията или след връщане на циркулацията. Дозата, начинът на приложение, температурата, кръвната химия и взаимодействието с други лекарства могат да променят неговия ефект. Резултат от един модел може да не се прехвърли лесно в случай на човешко запазване.
Затова протоколите за медикаменти са повече от списъци с обещаващи съединения. Те са планове за променяща се биологична спешна ситуация. Екипите трябва да обмислят реда на лекарствата, състоянието на пациента, наличното оборудване, времето за транспорт и местните медицински и правни ограничения. Лекарство, което изглежда полезно в една среда, може да не пасне в друга.
Етил пируватът също така принадлежи към по-широка група от опити за контрол на уврежданията след тежко нараняване. Някои съединения целят кръвни съсиреци. Други намаляват метаболизма, подкрепят циркулацията или променят възпалителните пътища. Целта не е да се обърне смъртта на място. Целта е да се забави загубата на информация, преди да може да започне консервирането.
Тази разлика може да се почувства студена, но е честна. Криониката зависи от запазването на достатъчно биологична структура за бъдещ процес на ремонт. Полето не знае дали този ремонт ще бъде възможен. То все пак може да пита кои форми на увреждания биха могли да бъдат намалени днес.
Малко съединение в голямата несигурност
Интересът към етил пирувата идва от разумна идея: възпалението може да влоши увреждането на тъканите, така че намаляването на възпалението може да защити тъканите. Експерименталните проучвания подкрепят части от тази идея. Те не решават въпроса за криониката.
Това оставя съединението в междинна позиция. То е повече от смътна надежда, защото неговите биологични ефекти са изучавани. То е по-малко от установени доказателства за крионика, защото няма данни за възкресване на хора.
Тази междинна позиция е позната в науката за запазването. Една процедура може да има ясна цел, без да има доказан крайен резултат. Охлаждането забавя метаболизма. Перфузията може да разпредели химикали. Криопротективните агенти могат да намалят образуването на лед. Нито един от тези факти не доказва, че запазен човек може по-късно да се върне към живота.
За мен това е мястото, където внимателният език има значение. „Може да намали възпалителното увреждане“ е полезно твърдение. „Защитава човека за бъдещо възкресване“ отива твърде далеч. Първото описва ограничена възможност. Второто превръща несигурността в обещание.
Етил пируватът може да заслужи място в изследванията и дискусиите за стабилизацията, защото адресира един реален източник на вреда. Неговата роля остава част от по-големия въпрос относно времето, увреждането на тъканите и запазването на мозъчната информация. Този въпрос все още е отворен.
The Longer Horizon задава един ясен въпрос за криониката, бъдещото запазване и какво надеждата може честно да означава. Етил пируватът предлага тих отговор: надеждата може да започне с намаляването на един вид увреждане, без да се преструваме, че цялото бъдеще е известно.
Article by Lea Varga ·