Cryonics Questions and Choices
Труден въпрос стои в центъра на криониката: как може едно тяло да бъде охладено, без клетките му да се превърнат в руина? Това е истинският научен проблем и именно той определя всяка стъпка от готовността до консервацията.
Криониката започва след констатираната смърт. Не е лечение за жив човек. От този момент нататък работата се състои в това да забавим уврежданията възможно най-бързо.
Първото предизвикателство е ледът. Когато водата замръзва, не замръзва равномерно. Първо се образува чист лед, а останалата течност става по-соленa. Това може да дехидратира клетките и да ги увреди по два начина. Ледените кристали могат да разрушат структурата, а остатъчната течност може да стане достатъчно агресивна, за да нарани тъканта.
Затова криониката използва криопротектори. Това са химикали, разтворими във вода, които понижават точката на замръзване и помагат за ограничаване на образуването на лед. Полезната концентрация често е между 5 и 15 процента, макар точното ниво да зависи от тъканта и метода.
Ранните изследвания използватха ДМСО, но по-късната практика откри, че глицеролът е по-добър протектор в много протоколи. Днес областта използва малка група съединения, вместо многото, които са изучавани. Някои криопротектори проникват. Те са достатъчно малки, за да преминат през клетъчните мембрани. Други не проникват. Това са по-големи полимери, които остават извън клетките и помагат за блокиране на растежа на леда в пространствата около тях.
Важна роля играе и течността, която носи тези вещества. Нарича се носещ разтвор или базов перфузат. Поддържа се близо до нормалната осмотична концентрация на телесните течности, около 300 mOsm/kg, така че клетките да не се свиват или подуват прекалено рязко по време на процедурата. Това равновесие звучи като незначителен детайл. Но всъщност не е. Клетките реагират бързо, когато флуидът около тях се промени.
При цели органи химикалите не могат да се добавят наведнъж. Обичайният метод е многоетапна перфузия. Концентрацията се повишава на стъпки, често чрез процеси с концентрация 25%, 50% и 100%, като времето на всяка стъпка е близо до 0°C. По-бавното навлизане помага на тъканта да се адаптира и ограничава шоковия ефект. Важно е също така, защото кръвно-мозъчната бариера не позволява на големите проникващи молекули да преминават свободно. В мозъка промените в концентрацията трябва да се управляват внимателно.
Един прост пример прави това по-лесно за визуализация. Представете си гъба, в която старата течност се заменя с нова. Ако новата течност влезе твърде бързо, гъбата се изкривява и къса. Ако влиза на стъпки, промяната е по-плавна. Криониката се опитва да накара тъканта да реагира повече по втория начин.
Съществува и друг път, наречен витрификация. Вместо да позволи на водата да образува лед, тъканта се зарежда с достатъчно криопротектор, така че целият обем да се превърне в подобен на стъкло твърд материал при охлаждане. Под около -100°C оставащата незазмразена течност става стъкло. Това може да намали механичното увреждане, причинено от леда. Но витрификацията изисква по-висока защита и внимателен температурен контрол. Охлаждането и затоплянето трябва да се извършват строго, защото токсичността на криопротекторите нараства близо до 0°C, дори когато същото химическо вещество се държи различно при по-високи температури.
Ето защо специалистите в областта говорят за последователността на стъпките. Охлаждането за замразяване е бавно, често под 1°C в минута. При витрификацията затоплянето се ускорява възможно най-много. Това не е детайл. Разликата е между процес, който запазва структурата, и такъв, който позволява на уврежданията да се разпространят.
Криониката включва и практическата работа около пациента. Готовност означава да сте подготвени, когато смъртта е близка или едва е констатирана. Стабилизирането започва веднага. То може да включва охлаждане, подкрепа на кръвообращението и транспорт до съоръжение за съхранение. През последните години някои групи използват инфузия през гръдната кост като път за първоначално доставяне на неврозащитни средства. Други изследвания са проучили назалното приложение на определени неврозащитни агенти, въпреки че тази идея има свои ограничения и все още не е окончателно решение.
В едно важно отношение науката все още е ограничена. Изследвани са около сто криопротектантни съединения, но само няколко се използват редовно. Един често срещан витрификационен разтвор, наречен М22, комбинира проникващи криопротектори, изотоничен носител и блокери на леда. Тези блокери, като X-1000 и Z-1000, целят да пречат на растежа на леда, а не да навлизат в клетките.
Нищо от това не доказва бъдещо възстановяване. То обаче показва, че криониката е построена около реален биологичен проблем, а не около фантазия за спиране на времето. Работата се състои в намаляването на уврежданията стъпка по стъпка, в надеждата, че бъдещата наука един ден може да направи нещо полезно със структурата, която остава.
За мен това е честният център на темата. Криониката пита дали е възможно да се запази достатъчно от човека в целостта му, за да има значение един бъдещ шанс. Този въпрос е по-тесен от обещание и по-широк от слоган.
The Longer Horizon запазва тази форма на мислене пред себе си: един ясен въпрос относно криониката, бъдещото съхранение и какво надеждата може честно да означава.
Article by Lea Varga ·